Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.
Знаех ли какво ще става? Не.
В мен детето плачеше ли скришно?
В мен човекът пиеше кафе.
Вън небето падаше зловещо.
Вътре се изсипваха мечти.
Ставаше, усещах силно, нещо.
Нещото ухаеше на дни.
Дните се изливаха поройно.
Имаше усещане за свят.
Случваше се нещо недостойно!
Хората дано не разберат.
Нека днес вселената прощава.
Мислех, че илюзия си ти.
Всичко е било копнеж за слава?
Нямах нищо. Нищото боли.
© Димитър Драганов Всички права запазени