6.08.2023 г., 22:52

Нищото боли

773 0 4

Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.

Знаех ли какво ще става? Не.

В мен детето плачеше ли скришно?

В мен човекът пиеше кафе.
 

Вън небето падаше зловещо.

Вътре се изсипваха мечти.

Ставаше, усещах силно, нещо.

Нещото ухаеше на дни.
 

Дните се изливаха поройно.

Имаше усещане за свят.

Случваше се нещо недостойно!

Хората дано не разберат.
 

Нека днес вселената прощава.

Мислех, че илюзия си ти.

Всичко е било копнеж за слава?

Нямах нищо. Нищото боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...