6.08.2023 г., 22:52

Нищото боли

776 0 4

Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.

Знаех ли какво ще става? Не.

В мен детето плачеше ли скришно?

В мен човекът пиеше кафе.
 

Вън небето падаше зловещо.

Вътре се изсипваха мечти.

Ставаше, усещах силно, нещо.

Нещото ухаеше на дни.
 

Дните се изливаха поройно.

Имаше усещане за свят.

Случваше се нещо недостойно!

Хората дано не разберат.
 

Нека днес вселената прощава.

Мислех, че илюзия си ти.

Всичко е било копнеж за слава?

Нямах нищо. Нищото боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...