6.08.2023 г., 22:52

Нищото боли

779 0 4

Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.

Знаех ли какво ще става? Не.

В мен детето плачеше ли скришно?

В мен човекът пиеше кафе.
 

Вън небето падаше зловещо.

Вътре се изсипваха мечти.

Ставаше, усещах силно, нещо.

Нещото ухаеше на дни.
 

Дните се изливаха поройно.

Имаше усещане за свят.

Случваше се нещо недостойно!

Хората дано не разберат.
 

Нека днес вселената прощава.

Мислех, че илюзия си ти.

Всичко е било копнеж за слава?

Нямах нищо. Нищото боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...