6.08.2023 г., 22:52

Нищото боли

784 0 4

Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.

Знаех ли какво ще става? Не.

В мен детето плачеше ли скришно?

В мен човекът пиеше кафе.
 

Вън небето падаше зловещо.

Вътре се изсипваха мечти.

Ставаше, усещах силно, нещо.

Нещото ухаеше на дни.
 

Дните се изливаха поройно.

Имаше усещане за свят.

Случваше се нещо недостойно!

Хората дано не разберат.
 

Нека днес вселената прощава.

Мислех, че илюзия си ти.

Всичко е било копнеж за слава?

Нямах нищо. Нищото боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...