Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.
Знаех ли какво ще става? Не.
В мен детето плачеше ли скришно?
В мен човекът пиеше кафе.
Вън небето падаше зловещо.
Вътре се изсипваха мечти.
Ставаше, усещах силно, нещо.
Нещото ухаеше на дни.
Дните се изливаха поройно.
Имаше усещане за свят.
Случваше се нещо недостойно!
Хората дано не разберат.
Нека днес вселената прощава.
Мислех, че илюзия си ти.
Всичко е било копнеж за слава?
Нямах нищо. Нищото боли.
© Димитър Драганов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
