12.07.2016 г., 7:58  

***

479 1 8

НИЗХОДЯЩА ХРОМАТИКА
Р.Чакърова 

 

От десет - останаха девет 
съвсем оголели химери. 
До осмия стълб към небето 
на седмия ден ги намерих... 

 

И шестото чувство изкиха 
пет пъти от радост по ред, 
а четири залеза скриха 
зад слънцето трети куплет... 

 

И сàмо - на две неделимо, 
облечено в риза разнищена, 
просветна, до болка незримо, 
едничко останало - нищото... 

 

Лондон 2016 '

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Хареса ми...
  • Разбирам те, Росица. Единственото, което намеквам тук е, съмнение в способностите на оценителя да се аргументира, ако това се наложи. Всяка информация трябва да има някакъв смисъл. Това е пробемът в информационния век, прекалено много информация без стойност се излъчва. За мен такава беше тази оценка. Получава се дезинформация. Затова изказах мнение, не само по творбата ти, но и по мета данните към нея, към които спада вече спомената оценка. Каквото имах, го казах. Мисля, че няма смисъл от повече дискусии на тема оценки.
  • Както казах, Гаврил, не пиша за оценки Но пък щом на някого му харесва да оценява и смята, че има право - нека!
  • Да, наистина хубав стих и философско послание, поднесено достатъчно закачливо, игриво и умело. Низходящата градация на цифричките действа хем като предстартово броене, хем като път към нищото след постепенното отпадане на смисъла и илюзиите И тъжно, и весело едновременно. И тази веселост придава на тъжното заключение усещането за мъдрост и самоирония. Аз така го възприех, ако позволите да изразя скромното си мнение. И определено ми хареса, откъдето и да го погледна. Благодаря за това! Ще си го добавя в "Любими".

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...