Jul 12, 2016, 7:58 AM  

***

  Poetry » Other
478 1 8

НИЗХОДЯЩА ХРОМАТИКА
Р.Чакърова 

 

От десет - останаха девет 
съвсем оголели химери. 
До осмия стълб към небето 
на седмия ден ги намерих... 

 

И шестото чувство изкиха 
пет пъти от радост по ред, 
а четири залеза скриха 
зад слънцето трети куплет... 

 

И сàмо - на две неделимо, 
облечено в риза разнищена, 
просветна, до болка незримо, 
едничко останало - нищото... 

 

Лондон 2016 '

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Хареса ми...
  • Разбирам те, Росица. Единственото, което намеквам тук е, съмнение в способностите на оценителя да се аргументира, ако това се наложи. Всяка информация трябва да има някакъв смисъл. Това е пробемът в информационния век, прекалено много информация без стойност се излъчва. За мен такава беше тази оценка. Получава се дезинформация. Затова изказах мнение, не само по творбата ти, но и по мета данните към нея, към които спада вече спомената оценка. Каквото имах, го казах. Мисля, че няма смисъл от повече дискусии на тема оценки.
  • Както казах, Гаврил, не пиша за оценки Но пък щом на някого му харесва да оценява и смята, че има право - нека!
  • Да, наистина хубав стих и философско послание, поднесено достатъчно закачливо, игриво и умело. Низходящата градация на цифричките действа хем като предстартово броене, хем като път към нищото след постепенното отпадане на смисъла и илюзиите И тъжно, и весело едновременно. И тази веселост придава на тъжното заключение усещането за мъдрост и самоирония. Аз така го възприех, ако позволите да изразя скромното си мнение. И определено ми хареса, откъдето и да го погледна. Благодаря за това! Ще си го добавя в "Любими".

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...