27.10.2025 г., 6:33

Но

315 2 7

След една лъжлива ,любов!!!

След ,думи без покритие...

след ,какво ти дължа!?

Един,Народ си отива.

 

На кой му ,пука ,че ни има...

та ние сме само,сянка,незрима.

Удобен ,диван,а може би,параван!

За фалшивата ни ,демокрация.

 

Кой решава,че поста на друг заслужава.

Кой с пръст има право да те сочи...

И да те хули за своите ,грешки.

Забежки,клевети,смешници...но?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Бо за любими,хубава вечер!🌹
  • Благодаря ви ,Приятели за подкрепящите коментари и за разбирането!!!Мини,Дейна,Васе,Безжичен,Младене,Благодаря ти и за любими!

    А ето защо. С Заглавието на това"произведение",""Но""...е .
    1-Сами си ги избрахме.
    2-до коленете сме в...Но!!!Кой ни е виновен.
    Иоще много такива мога да изброя,на които можем да сложим"Но"както в началото,по стредата и в края!
    До нови,Приятели!!!Хубава нова седмица и нека ни върви по вода!
  • Умело противопоставяш любовта на издиханието на народа, Приятелю.
    Поздравление!
  • От изключително странната пунктуация не можах да схана смисъла на това "произведение". Прегледах други нормални произведения на автора - там пунктуацията е съвсем нормална. Значи с това тук иска да ни каже нещо, но какво за мен остава загадка.
  • Тъжна истина. Умните глави на България, няма ли да направят нещо, защото Един Народ си отива!
    Бъди здрав, Ангел!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...