dressy (Зорница Николова)
218 595
3.12.2008 г., 12:00 ч.

no intro... на Еуджения 

  Поезия » Друга
580 0 5

кой ти каза че спомените могат

да се хвърлят

може да ги подасиш в саксия

от червена глина с отчупен ръб

да почакаш да съмнат

превърнали тишината в косите ти в злато

да ги замъглиш

леко туширани в ъгъла на стая

с легло куфар и грамофон с фуния

да ги смесиш в нея

да слушаш внимателно

сричките им отчетливо в ритъм

можеш да ги постелеш като шлейф

от сватбена рокля

да походиш върху него пречистена

в нощта

когато не спят въздишките

когато луната отчупва върха си

и слънчогледите полудяват

можеш да забъркаш от тях кафе

да ги пиеш на глътки бавно

след забрава

в началото на летен ден

тръшнат на пясък без чадър

да ги наблюдаваш като

природно бедствие

без свидетели и точни данни

да влизаш и излизаш

да ги мачкаш с пръсти

да ги разстилаш по стените като истини

за случване

но не да хвърляш

да изхвърлиш можеш само нарисувана

графитена сълза на предпоследната страница

утре

точно в 3 и 15

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??