no intro... на Еуджения
кой ти каза че спомените могат
да се хвърлят
може да ги подасиш в саксия
от червена глина с отчупен ръб
да почакаш да съмнат
превърнали тишината в косите ти в злато
да ги замъглиш
леко туширани в ъгъла на стая
с легло куфар и грамофон с фуния
да ги смесиш в нея
да слушаш внимателно
сричките им отчетливо в ритъм
можеш да ги постелеш като шлейф
от сватбена рокля
да походиш върху него пречистена
в нощта
когато не спят въздишките
когато луната отчупва върха си
и слънчогледите полудяват
можеш да забъркаш от тях кафе
да ги пиеш на глътки бавно
след забрава
в началото на летен ден
тръшнат на пясък без чадър
да ги наблюдаваш като
природно бедствие
без свидетели и точни данни
да влизаш и излизаш
да ги мачкаш с пръсти
да ги разстилаш по стените като истини
за случване
но не да хвърляш
да изхвърлиш можеш само нарисувана
графитена сълза на предпоследната страница
утре
точно в 3 и 15
© Зорница Николова All rights reserved.
