Но кой ли може да ни спре?
В най-святата от всички пещери
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя,
извади от косата всички фиби
и в своите извивки приласка
виновника без копче и алиби.
Той нежно и с най-мили имена
очите ми за нов живот нарече.
Отключи ми заключена звезда,
магия за интимната ни вечер.
В сподавения стон на вечността
гласът му като ручейче потъна
и мигом ни поникнаха крила,
екстазна топлината стана шумна.
Вълничка, светлината в мен попи
и власт му дадох на ръце и пръсти.
Сега се моля Бог да ми прости,
че любовта му всеки миг ме кръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
