Но кой ли може да ни спре?
В най-святата от всички пещери
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя,
извади от косата всички фиби
и в своите извивки приласка
виновника без копче и алиби.
Той нежно и с най-мили имена
очите ми за нов живот нарече.
Отключи ми заключена звезда,
магия за интимната ни вечер.
В сподавения стон на вечността
гласът му като ручейче потъна
и мигом ни поникнаха крила,
екстазна топлината стана шумна.
Вълничка, светлината в мен попи
и власт му дадох на ръце и пръсти.
Сега се моля Бог да ми прости,
че любовта му всеки миг ме кръсти.
