No Mercy
На кой ли му дреме...
Събирам си в шепи -
бодлите от степи.
На смахнато време...
откраднах стрелките.
А в мен се забиха...
Денят ми... притихна.
Потулих следите...
Защо да остана...
Че кой ще ме търси?!
В проклето кралство...
все чакам промяна.
Но чувам - "No Mercy"!
Латентно коварство...
Натрувпа гнева си.
И всичко е драма.
Вълчиците раждат...
Там труп... до трупа си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
