На кой ли му дреме...
Събирам си в шепи -
бодлите от степи.
На смахнато време...
откраднах стрелките.
А в мен се забиха...
Денят ми... притихна.
Потулих следите...
Защо да остана...
Че кой ще ме търси?!
В проклето кралство...
все чакам промяна.
Но чувам - "No Mercy"!
Латентно коварство...
Натрувпа гнева си.
И всичко е драма.
Вълчиците раждат...
Там труп... до трупа си.
© Виолета All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
