...Но може би
Няма болест, от която да умираш,
ако не носиш в себе си смъртта.
В напуканата глина
поръсен е живот
и набраздени са от миналото
бъдещите линии...
Преди от измеренията да отнеме,
надеждата си търси брод
и дълго време скита се без име.
"Напред" - скъсява мислите в откос
и повалените минути изпреварват.
Не зная кой от нас е прав.
Дали умирам изведнъж
или угасвам като свещ...?
...Но може би,
преди от нулата да вземе,
един живот безкрайно има.
А после на везните му застават
като еднакви
хаос...ред...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
