21.03.2023 г., 21:45

Но пак ще искам!

477 2 0

Наивното движение на пръстите 
след мисъл и желание за нежност 
ме кара впървом да се кръстя, 
че още в мен тая надежди... 
За времето - как може да се връща. 
(И само аз не съм разбрал за тайната). 
За пълната със глъч семейна къща, 
и топлите ръце на майка ми. 
За първите любови и копнежите, 
за онзи пулс след хвръкнало сърце. 
За плановете смели и летежите  
и плиткото за мен, море... 
Тогава, в онзи миг на предисмъртие, 
наум към теб ще се присегна. 
Със блянове и немощно усърдие 
очите ми, застивайки те гледат... 
Но пак ще искам! Бог ми е свидетел, 
един живот със теб да съм живял. 
Да изгоря ако ще ставам пепел, 
а не да съм подгизнал от печал... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов
21.03.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....