26.06.2019 г., 9:35 ч.

...но помни сърцето ми как се обича... 

  Поезия » Друга
445 10 15

Заглъхва гласа ми, скрипти прахоляка,
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.

 

С треперещи пръсти примрялото птиче,
от клоните свалям. Гнезди ми в душата.
То вярва – кафезът до смърт го обича,
а птичата смърт все е с песен. И свята...

 

Ех, славейче мое, зоват небесата!
Виж, гледа те котка с лъстива усмивка.
От теб песента, а от мене крилата.
Ще литнем – ти птица – аз луда щастливка.

 

И наши са всички далечни простори!
Повярвай ми малко, треперещо птиче!
Живях твърде дълго сред котки и хора,
но помни сърцето ми как се обича...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръдки!
  • Много силна и истинска поезия! Пробожда сърцето...
  • Петра, Ена, благодаря ви!
  • Благодаря ти за окриления стих! Той е част от песента на птичето в сърцето ти!
  • Нямам думи...
    Наде!!!
    ((( )))
  • Благодаря ви, приятели! От сърце!
  • Свободата и любовта! Винаги се стремим към тях! Богат е този, който ги носи в душата си! Много ми хареса, Наде!
  • Хубаво...
    За славейчето - Зошченко: "Пеят, защото са гладни"...
  • Точно така се чувствам в момента. Благодаря ти, че пресъздаде това чувство, Наде!
  • Луда щастливка си, Наде! Захвърляш човешките окови и част от себе си, но даже в далечните простори, сърцето ще напомня как се обича... "животът сред котки и хора" е намерил пътя, по който да отстояваш свободата си! Благодаря ти за прекрасния стих!
  • Остани си все така устремена към полет!
    Този устрем може и железни решетки да счупи. А и нали вече си се научила да живееш " сред котки и хора", свикнала си с тяхната лукавост, все ще намериш пътя към небесната вис!
  • Много силен стих Наде!
    Свободата е ценно събитие, когато човек е олицетворен на птица в клетка, то тогава губи своята идентичност!
    Котките са лукави и хитри, колкото и хората!
    Аналогията ти е безпогрешна!
    "Но помни сърцето ми как се обича"-отразява силата и свободата човек да обича, но тук се прокрадва на пръсти и философия, за приемането и осъзнаването на самите себе си и за действията спрямо другите!
    Птицата е символ на простора,скитането, свободата, а в лирическата се отваря точно такъв копнеж, едно отстояване и омръзване от битието на хора и котки-символ на обреченост, затвор и поквара!
  • Аплодисменти и от мен!
  • Аплодисменти!
  • Символика, птици, небеса и песен!Нежно съзвучие с анимата!
Предложения
: ??:??