30.01.2007 г., 10:11

Но сенките на мрака са нащрек

910 0 28


 

Чрез нея

смисъла житейски

аз

открих,

защото я дарих

преди това

с надежда

и нежната,

до смърт ранена гръд,

усети

как любов взаимна

ни повежда

по път,

белязан

с благодарност

и нова за живота вяра,

но сенките на мрака

са нащрек –

любов по-висша

имитират,

пълзят,

неблагодарни,

в изневяра

и даже чрез поезия репетират...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При обща основа, противоположностите се преливат и може да се намери решение, но когато няма обща основа, процесът става изключително негативен и става въпрос на надделяване и на устойчивост, което прави процеса мъчителен.
  • А сега де, пак съм спала
    по време на прочита.
    Айде, отново сега ще чета.
  • Въпросът е друг!? Сблъсък на несъвместими противоположности.
  • Истинските чувства не се променят.
    Усета е силен и няма опастост от измами,
    а случи ли се да се объркват нещата, то значи,
    че "нещата не са това, което са..."

    Поздрав и усмивка.
  • Поне съм опитал...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...