Jan 30, 2007, 10:11 AM

Но сенките на мрака са нащрек

  Poetry
911 0 28


 

Чрез нея

смисъла житейски

аз

открих,

защото я дарих

преди това

с надежда

и нежната,

до смърт ранена гръд,

усети

как любов взаимна

ни повежда

по път,

белязан

с благодарност

и нова за живота вяра,

но сенките на мрака

са нащрек –

любов по-висша

имитират,

пълзят,

неблагодарни,

в изневяра

и даже чрез поезия репетират...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • При обща основа, противоположностите се преливат и може да се намери решение, но когато няма обща основа, процесът става изключително негативен и става въпрос на надделяване и на устойчивост, което прави процеса мъчителен.
  • А сега де, пак съм спала
    по време на прочита.
    Айде, отново сега ще чета.
  • Въпросът е друг!? Сблъсък на несъвместими противоположности.
  • Истинските чувства не се променят.
    Усета е силен и няма опастост от измами,
    а случи ли се да се объркват нещата, то значи,
    че "нещата не са това, което са..."

    Поздрав и усмивка.
  • Поне съм опитал...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...