Но щом не искаш вече стих от мен
Но щом не искаш вече стих от мен
О, как сама съм в този тъжен ден!
Духът ми стене гóрко – съкрушен.
Ерато пее в унес помрачен
и смазана от болка е почти.
Но щом не искаш вече стих от мен,
защо плени ме ти?
Ще тръгна на мига най-клета в жал
да търся своя блян тъй запламтял,
че ти за мене беше рицар бял
и тази мисъл силно ме гнети.
Но щом сега ме хвърли в таз' печал,
защо плени ме ти?
Над моя лист не искаш с плам да бдиш,
по своя път решил си да вървиш,
сълзите давят ме и току-виж,
че в този час смъртта ме сполети.
Но щом успя така да ме сломиш,
защо плени ме ти?
Не искам аз да бъдеш порицан,
желаех само с тих девичи свян
да бъда твоят лек и нежен блян.
Ах, как това покоя ми смути!
Но щом сега за теб съм дар презрян,
защо плени ме ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
