Но щом не искаш вече стих от мен
Но щом не искаш вече стих от мен
О, как сама съм в този тъжен ден!
Духът ми стене гóрко – съкрушен.
Ерато пее в унес помрачен
и смазана от болка е почти.
Но щом не искаш вече стих от мен,
защо плени ме ти?
Ще тръгна на мига най-клета в жал
да търся своя блян тъй запламтял,
че ти за мене беше рицар бял
и тази мисъл силно ме гнети.
Но щом сега ме хвърли в таз' печал,
защо плени ме ти?
Над моя лист не искаш с плам да бдиш,
по своя път решил си да вървиш,
сълзите давят ме и току-виж,
че в този час смъртта ме сполети.
Но щом успя така да ме сломиш,
защо плени ме ти?
Не искам аз да бъдеш порицан,
желаех само с тих девичи свян
да бъда твоят лек и нежен блян.
Ах, как това покоя ми смути!
Но щом сега за теб съм дар презрян,
защо плени ме ти?
© Светла Асенова All rights reserved.
