Но щом не искаш вече стих от мен
О, как сама съм в този тъжен ден!
Духът ми стене гóрко – съкрушен.
Ерато пее в унес помрачен
и смазана от болка е почти.
Но щом не искаш вече стих от мен,
защо плени ме ти?
Ще тръгна на мига най-клета в жал
да търся своя блян тъй запламтял,
че ти за мене беше рицар бял
и тази мисъл силно ме гнети.
Но щом сега ме хвърли в таз' печал, ...