Но сърцето ми... сърцето те люби
Посветено!
Дявол съм във тяло на жена,
дочувал ли си мойто име?
Езикът ми е като на змия,
но ти не се страхувай – проучи ме.
Усмивката ми... доста е отровна,
не се заглеждай и в моите очи.
Ще ти разкажа приказка любовна,
ще те оплета в самодивски коси!
Тялото ми е като топола,
а с ръцете - върша чудеса.
Щастлив ще си, ако съм твоята изгора,
не може друг да се похвали със това.
Но сърцето ми... сърцето те люби,
принадлежи на истинска жена.
Нека никога твоето не загуби
и наш закрилник да е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
