Но ти ще живееш!
Прости ми, Любов!
Аз не съм те предавал.
На парчета да късат
не ще позволя!
Добра с мене беше
и тъй величава...
Как с тебе, Обич,
да се простя?!
Прости ми, Любов!
Ти тъй си прекрасна!
Ти ме привлече
в чудесния свят.
Не знаех, че можеш
да бъдеш опасна,
да наказваш, че можеш,
от мъка залят.
Допивам до дъно
горчилка пелинена,
а после ще сдъвча
залък забравяне...
Прости ми, Любов!
Защо ти изстина?!
Не знаех сред пътя,
че ще има оставяне...
Прости ми, Любов!
"Безсрамие" те нарекоха!
Искаха да те стъпчат
с оръфан цървул.
Заедно с някого
в тебе се врекохме,
а сега пък се прави
"ни видял" и "ни чул"...
Тебе, Любов,
не ще дам на разпятие!
Твоето топло
в душата ще пазя!
Ще пазя и Вярата!
Ако ще и проклятие
да ме стигне за болката,
за гнева ми, за това че намразвам...
Благодаря ти, Любов!
По-смел с тебе станах.
Ти си за мене
Пътеводна звезда.
Бавно изстивам...
Само Вяра остана...
Но ти ще живееш
в мойта душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
