15.12.2016 г., 21:02

(no title)

790 1 0

Влизала съм в животите на много хора,
оставала съм там за ден, за два.
Била съм някога за някого опора,
а след това съм се превръщала в следа.

Блестяла съм, като звезда в очи красиви.
Стичала съм се, като сълза по сбръчкано лице.
Причина съм била за мигове щастливи.
С думи някой съм разплаквала като дете.

Държала съм ръце приятно топли и изгарящо студени.
Прегръщала съм болката, прегръщала съм любовта.
Пила съм от чашите на устни сладки и солени.
Хранила съм се с обида, спала съм в развалина.

Разбирах грешките, прощавала съм греховете.
Будувала съм като майка, карала съм се като баща.
Защитавах слаби, боледувайки от страховете им.
Раздавах се до край и след всичко съм сама.

Видях, докоснах се, усетих и претръпнах.
Преживяното остава спомен, но не и винаги разбран урок.
Опитах се, успях за малко, после се отдръпнах.
Доверието ми остана капка, приятелството с изтекъл срок.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...