Влизала съм в животите на много хора,
оставала съм там за ден, за два.
Била съм някога за някого опора,
а след това съм се превръщала в следа.

Блестяла съм, като звезда в очи красиви.
Стичала съм се, като сълза по сбръчкано лице.
Причина съм била за мигове щастливи.
С думи някой съм разплаквала като дете.

Държала съм ръце приятно топли и изгарящо студени.
Прегръщала съм болката, прегръщала съм любовта.
Пила съм от чашите на устни сладки и солени.
Хранила съм се с обида, спала съм в развалина.

Разбирах грешките, прощавала съм греховете.
Будувала съм като майка, карала съм се като баща.
Защитавах слаби, боледувайки от страховете им.
Раздавах се до край и след всичко съм сама.

Видях, докоснах се, усетих и претръпнах.
Преживяното остава спомен, но не и винаги разбран урок.
Опитах се, успях за малко, после се отдръпнах.
Доверието ми остана капка, приятелството с изтекъл срок.