Но винаги съм много
Понякога скала се чувствам,
понякога - подритнат камък...
Живея само за изкуство
и то разгаря моя пламък.
Понякога се чувствам риза,
несподелена в остра нужда.
Сънят е следствие на криза,
а болката не ми е чужда.
Понякога съм сам сред хора.
С мълчание дори говоря.
Почивката ми е умора.
Работя вместо да се моля.
Понякога - е постоянство.
Привикнах вече и на жажда.
Понякога - не е пиянство,
но хване ли те, хваща.
Понякога дори съм цвете.
Понякога съм огън.
Понякога съм даже двете...
Но винаги съм много.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
