Но винаги съм много
Понякога скала се чувствам,
понякога - подритнат камък...
Живея само за изкуство
и то разгаря моя пламък.
Понякога се чувствам риза,
несподелена в остра нужда.
Сънят е следствие на криза,
а болката не ми е чужда.
Понякога съм сам сред хора.
С мълчание дори говоря.
Почивката ми е умора.
Работя вместо да се моля.
Понякога - е постоянство.
Привикнах вече и на жажда.
Понякога - не е пиянство,
но хване ли те, хваща.
Понякога дори съм цвете.
Понякога съм огън.
Понякога съм даже двете...
Но винаги съм много.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
