... Но за грешните няма Чистилища
... Но за грешните няма Чистилища
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена.
Ослепели от болка, очите ми извървяват се в пътя към тебе.
Търсят мòстове. Пътят за връщане обгорял е. И жалък изглежда.
Отесняха последните истини. И убийството стана награда.
Но за грешните няма Чистилища. (Тях ги пращат направо във Ада.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
