10.11.2023 г., 10:07

Ноемврийска нощ

599 0 1

  Нощта от дантела уши си воал,

    От кървави рози и бляскав опал,

   Ефектната рокля от златни листа-

 Мистерия цветна и нежна мечта.

  ​​​​​Вълни от коприна, коси-абанос

     Разкош пълнолунен е днес неин гост

      Искряща усмивка от перлен прашец

омаЙна магия, нетленен живец.

      Сияе луната в сребрист ореол,

     Кралицата сяда на своя престол

   Атлаз аметистов в очите-звезди

 Небесни пътеки към чудни земи

   Обгръща земята смолист тежък плащ

  Щастливо сънува духът сладко спящ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...