Ноемврийска нощ

Poetry » Landscape, Acrostics

587 0 1

Нощта от дантела уши си воал,

От кървави рози и бляскав опал,

Ефектната рокля от златни листа-

Мистерия цветна и нежна мечта.

Вълни от коприна, коси-абанос

Разкош пълнолунен е днес неин гост

Искряща усмивка от перлен прашец

омаЙна магия, нетленен живец.

Сияе луната в сребрист ореол,

Кралицата сяда на своя престол

Атлаз аметистов в очите-звезди

Небесни пътеки към чудни земи

Обгръща земята смолист тежък плащ

Щастливо сънува духът сладко спящ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0