Ноемврийско
Морето съблича рибарските мрежи
и се загръща с одеяло от вятър.
Вълните - свирепи триони, режат
от пясъка късчета лято.
Пустее брегът. Самотен е. Мъртъв е.
Студено е. Изгреви няма.
В екрана от облаци само превърта се
на мрачното сиво реклама.
Излиза от сенките гъста мъглата,
увива скалите оголени.
А зимата чака ни с чайче в ръката
за малко снежец да помолим.
Морето само е. Ревът му раздира
от въздуха лепкав стихиите.
Душата му свита, но явно разбира -
ноември е.
Месец - магия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
