6.06.2012 г., 23:10

Ножове и думи

1.3K 0 0

За всяка ваша дума
метално острие блести.
За всяка ваша дума
студено острие свисти.

 

Защото думите могат да убиват.

 

На всяка ваша дума
моето мълчание отвръща.
Всяка ваша дума
като нож в ума ми ще проблясва.

 

Да съм безжизнен труп,
да съм като прасе изкормен.
За всяка ваша дума
душата ми да е като трупа на мърша.

 

Защото докато аз съм жив -
вие умирате.
Умирате от своите собствени, студени думи,
нанизващи отново и отново,
навлизащи дълбоко и дълбоко
в кървящата, раздрана плът на
разядената ви душа.

 

Пред всяка ваша дума -
по един мой отговор стои.
За всяка ваша дума -
студен и бляскав лястовец лети.

 

За да ви донесе покой.

Думите могат да убиват.

 

Искаш да ми кажеш нещо -

без да ти отвърна с нищо.

 

Но ти мълчиш, лежиш
с отворена уста,
последните ти думи за смърт,
неизречени към небето стоят.

 

От твоята уста -
дръжката на моя отговор стърчи.
Не успя да се изкажеш дори,
а и отговорът ми не те задоволи.

 

За всяка ваша дума
студено острие блести.
За всяка ваша дума
мое острие свисти.

 

Думите могат да убиват.
Кой ще бъде следващ?

 

Всяка ваша дума
може да убие бавно.
Всяка ваша дума
от плътта ми дори не пролива капка.

 

Пред всяка ваша дума
мълчанието на желязото стои.
А ножът винаги мълчи,
дори и когато лети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...