22.03.2013 г., 21:35

Нокти

1K 0 1

Не ме докосвай като че съм стъклена.

Леглото може после и да плащаме.

Задръжките си вече аз съм смъкнала.

Ненужно е с любов да се захващаме.

 

Не спирай тока. Недей да ме обичаш.

И да заспиш до мене не държа.

Със нежни имена не ме наричай.

Аз тук ще бъда - но до сутринта.

 

Не ти оставям телефонен номер.

Кой откъдето бил си е преди.

Единствено оставям ти за спомен

от ноктите ми алени следи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...