Mar 22, 2013, 9:35 PM

Нокти 

  Poetry
759 0 1
Не ме докосвай като че съм стъклена.
Леглото може после и да плащаме.
Задръжките си вече аз съм смъкнала.
Ненужно е с любов да се захващаме.
Не спирай тока. Недей да ме обичаш.
И да заспиш до мене не държа.
Със нежни имена не ме наричай.
Аз тук ще бъда - но до сутринта.
Не ти оставям телефонен номер.
Кой откъдето бил си е преди.
Единствено оставям ти за спомен
от ноктите ми алени следи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??