20.08.2010 г., 22:28 ч.

Ноктюрно 

  Поезия » Друга
1272 0 36


Душата ми се къпе в светлина

и пак запява с ключа сол сърцето.

Усмихва ми се пълната луна,

светулково намига ми небето...

Пропит от нега, въздухът трепти

и щедро пръска аромат на лято.

Отдадени на порива лъчист,

щурците се надпяват с тишината.

Орисница - закриля ме нощта

и милва ме зефирът по косите.

По-лека от перце - без страх летя

по лунната пътека към звездите...





© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??