Aug 20, 2010, 10:28 PM

Ноктюрно

  Poetry » Other
1.5K 0 36


Душата ми се къпе в светлина

и пак запява с ключа сол сърцето.

Усмихва ми се пълната луна,

светулково намига ми небето...

Пропит от нега, въздухът трепти

и щедро пръска аромат на лято.

Отдадени на порива лъчист,

щурците се надпяват с тишината.

Орисница - закриля ме нощта

и милва ме зефирът по косите.

По-лека от перце - без страх летя

по лунната пътека към звездите...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за топлия и прекрасен поздрав! Нека Силата на Доброто, Направлява ума, сърцето и Душата Ви!
  • Наистина "Ноктюрно"...
    Само дето нотите си ги заместила със слова.
    Поздравления!
  • Сякаш чух флейта. Няма ли да се появи някой да облече музика на този химн!
    6.
  • Благодаря на всички! Светла последна августовска нощ!

    Ех, Жули, защо ме издаде? Друго си е откровенци да останат с впечатлението, че се моткам сред звездите...
  • Представям си те с вълшебна пръчица (перо) в ръка... поела към звездите! Не мислят зло тези, чиито сърца се отключват с ключа сол! Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...