Когато слънцето угасне
и вечерта раздипли балдахин,
когато вятърът въздъхне
и те поръси с шепот син,
тогава става някаква магия
и се възвръща младостта.
Поглеждам към очите ти и пия
амброзия вълшебна от жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Тук няма как да ми породят стрес, точно защото е виртуално, важна за мен е реалността. А феите, не знам, едва ли ги има, но романтичките може би.
Но, ако нечия творба, не поражда размисли, емоции и коментари, пиши я бегАла. Нека си трият, забърсват, мачкат и сплескват. Всичко е виртуално, натопи си краката в студена вода и стресът ще ти мине.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
