Когато слънцето угасне
и вечерта раздипли балдахин,
когато вятърът въздъхне
и те поръси с шепот син,
тогава става някаква магия
и се възвръща младостта.
Поглеждам към очите ти и пия
амброзия вълшебна от жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados
Тук няма как да ми породят стрес, точно защото е виртуално, важна за мен е реалността. А феите, не знам, едва ли ги има, но романтичките може би.
Но, ако нечия творба, не поражда размисли, емоции и коментари, пиши я бегАла. Нека си трият, забърсват, мачкат и сплескват. Всичко е виртуално, натопи си краката в студена вода и стресът ще ти мине.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
