Когато слънцето угасне
и вечерта раздипли балдахин,
когато вятърът въздъхне
и те поръси с шепот син,
тогава става някаква магия
и се възвръща младостта.
Поглеждам към очите ти и пия
амброзия вълшебна от жена.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Тук няма как да ми породят стрес, точно защото е виртуално, важна за мен е реалността. А феите, не знам, едва ли ги има, но романтичките може би.
Но, ако нечия творба, не поражда размисли, емоции и коментари, пиши я бегАла. Нека си трият, забърсват, мачкат и сплескват. Всичко е виртуално, натопи си краката в студена вода и стресът ще ти мине.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
