Когато слънцето угасне
и вечерта раздипли балдахин,
когато вятърът въздъхне
и те поръси с шепот син,
тогава става някаква магия
и се възвръща младостта.
Поглеждам към очите ти и пия
амброзия вълшебна от жена.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Но “Ноктюрно” е писано, когато сърцето ми е било “отворено”.