Ноктюрно

Поэзия » Любовная

913 6 12

Когато слънцето угасне

и вечерта раздипли балдахин,

когато вятърът въздъхне

и те поръси с шепот син,

тогава става някаква магия

и се възвръща младостта.

Поглеждам към очите ти и пия

амброзия вълшебна от жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Сенд (Георги Стоянов)

Ех... Ако всички бяха като теб, поетите щяха да пишат само прекрасни стихотворения. Но има и много лоши жени, които секват възвишените ни пориви.
Но “Ноктюрно” е писано, когато сърцето ми е било “отворено”.

2019-06-24T13:59:13+03:00
DPP (SMooth)

Един творец не бива да бъде спрян, дори и в коментарите си, пък били те и леко неприлично римувани...

2019-06-24T13:43:34+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Недей така, защото ми идват на ум, разни неприлични рими.

2019-06-24T12:58:55+03:00
DPP (SMooth)

Явно не си уловил сарказма ми Тук няма как да ми породят стрес, точно защото е виртуално, важна за мен е реалността. А феите, не знам, едва ли ги има, но романтичките може би.

2019-06-24T12:16:01+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Много си наплашена. Но, ако нечия творба, не поражда размисли, емоции и коментари, пиши я бегАла. Нека си трият, забърсват, мачкат и сплескват. Всичко е виртуално, натопи си краката в студена вода и стресът ще ти мине.
Имаше период, в който си мислех, че жените са добри феички. Беше хубаво, за самия мен.

2019-06-24T11:45:53+03:00