21.02.2025 г., 13:20

Ноктюрно

300 0 0

 

 

              Ноктюрно 

 

На страниците на тефтера божи,

срещу името ми е записан грях.

Като стара язва все ме гложди -

на съблазните не устоях.

 

Не заслужавам траурни камбани,

ни молитвите за упокой -

с душа митарстваща ще си остана,

след требник, свещ и аналой.

 

Не ме изпращайте с църковни псалми,

нито с блудкав епитаф сълзлив.

За из път Шопен, с ноктюрните сакрални -

с нещо от Висоцки, като лайтмотив.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...