Ноктюрно
На страниците на тефтера божи,
срещу името ми е записан грях.
Като стара язва все ме гложди -
на съблазните не устоях.
Не заслужавам траурни камбани,
ни молитвите за упокой -
с душа митарстваща ще си остана,
след требник, свещ и аналой.
Не ме изпращайте с църковни псалми,
нито с блудкав епитаф сълзлив.
За из път Шопен, с ноктюрните сакрални -
с нещо от Висоцки, като лайтмотив.
© Илия Станков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
