20.03.2014 г., 12:02

Номад

558 0 0

Не съм на място. Никога не съм била.
Така и не намерих тези измерения,
в които боса ходя и виждам дъга.
Все губя се из грешки и затъмнения.

 

Не съм на място. Няма и да бъда.
Дори от себе си не съм разбрана.
И все се сънувам като някоя друга,
и все копнея по някоя любов неизмечтана.

 

Не съм на място. Така съм си родена -
да търся, да се губя и да питам.
Но всъщност ще съм по-изкривена,
ако някога спра в безкрая да се скитам.

 

 

19.03.2014г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...