Mar 20, 2014, 12:02 PM

Номад

Poetry » Other

555 0 0

Не съм на място. Никога не съм била.
Така и не намерих тези измерения,
в които боса ходя и виждам дъга.
Все губя се из грешки и затъмнения.

Не съм на място. Няма и да бъда.
Дори от себе си не съм разбрана.
И все се сънувам като някоя друга,
и все копнея по някоя любов неизмечтана.

Не съм на място. Така съм си родена -
да търся, да се губя и да питам.
Но всъщност ще съм по-изкривена,
ако някога спра в безкрая да се скитам.

19.03.2014г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0