21.03.2013 г., 13:46 ч.

Номадство (сонет) 

  Поезия » Друга
335 0 0

По пътищата на страната
до днес търкалям колела...
И с биография богата,
разгръщам своите дела.

Прехвърлям тела и багажи
в оазиси и във миражи.
Не се надявам да се спра
и плодове да забера!

Да имам собствен дом с градина.
Децата ми там да растат.
Да нямат хората причина
бездомник да ме нарекат!

Аз от живот ще се лиша,
но всичко туй ще разреша! 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??