Mar 21, 2013, 1:46 PM

Номадство (сонет) 

  Poetry » Other
337 0 0

По пътищата на страната
до днес търкалям колела...
И с биография богата,
разгръщам своите дела.

Прехвърлям тела и багажи
в оазиси и във миражи.
Не се надявам да се спра
и плодове да забера!

Да имам собствен дом с градина.
Децата ми там да растат.
Да нямат хората причина
бездомник да ме нарекат!

Аз от живот ще се лиша,
но всичко туй ще разреша! 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??