Нощ
743
0
0
В пазвите твои вечен покой е открила
Всяка моя тревога и мъка.
Твоята въздишка в душата ми е попила
Като тиха, мрачна разлъка.
В твоите замръзнали сълзи
виждам аз себе си с горящи очи.
Твоят дъх тихо ми мълви,
а целувката ти в мен вечно ехти.
Ти, любов и закрила,
о, нощ моя, с кънтящия мрак,
със своята черна сила
мен освободи от теглата ми пак.
Но целувка дори огнена да ми дариш,
да ме поемеш в обятията си от тъма,
дори после тихо, нощ, до мен да заспиш,
аз пак ще съм сам и ти пак ще си сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дренкаров Всички права запазени
