Apr 3, 2009, 9:04 AM

Нощ 

  Poetry » Other
657 0 0
В пазвите твои вечен покой е открила
Всяка моя тревога и мъка.
Твоята въздишка в душата ми е попила
Като тиха, мрачна разлъка.
В твоите замръзнали сълзи
виждам аз себе си с горящи очи.
Твоят дъх тихо ми мълви,
а целувката ти в мен вечно ехти.
Ти, любов и закрила,
о, нощ моя, с кънтящия мрак,
със своята черна сила
мен освободи от теглата ми пак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дренкаров All rights reserved.

Random works
: ??:??