19.07.2014 г., 10:58

Нощ

823 0 0

Нощта се спуска бавно и полека,

звездите светят в тъмното сега,

луната - ясна, мълчалива,

изгрява на небето пак.

 

Всичко спи, но аз не съм заспала,

мисля си за теб сега,

вкуса на устните ти искам да опитам,

да сгуша се до теб в нощта.

 

Как искам да ме топлиш с твоето тяло,

от страст любовна да горим,

а после сладко да открием Рая,

с целувка нежна да заспим.

 

Пламена Владимирова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...