Бавно се спусна нощта.
Над дърветата,
към спокойната езерна вода,
свенливо погледна
бледата луна.
Притихнали са всички птици.
Обади се щурче,
жабче му отвърна с тихичко гласче
и заспа.
Увисна тишина…
Вятърът тъжно запя
в клоните на самотна плачеща върба…
© Ласка Александрова Всички права запазени