3.04.2021 г., 7:39

Нощ

1.1K 8 10

Не светят романтичните фенери.
Алеята потъна в мрак.
Не зная как да те намеря.
Дали ще те намеря пак?
Наоколо е много тихо.
Не трепва никакво листо.
Дори мушиците се скриха.
Ще дойдеш ли, броя до сто?
За да запалиш светлината
отново в малкия ми свят,
че там сега е много тъмно,
усмивките дълбоко спят.
Ще бъдеш ли пак моя тайна
или желание, поне...
Звезда на челото на мрака
летиш с небесните коне.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...