28.11.2007 г., 23:33

Нощ

1K 0 3
В дъждовната студена нощ,
на всеки до болка позната,
тъмнината с цялата си мощ,
покрива с мъгла земята.

Мрачни скалисти върхове,
облаци от дим и прах,
вечер, пълна с грехове,
из въздуха се носи страх.

Само дърво с клони сухи,
на нищото в средата,
мракът ражда звуци глухи,
между облаците крие се луната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинско!
    "Приказен стих си сътровила, много е хубав!!!" 3у3ка
    Поздрав!!!
  • Добре дошла, видях, че това е първия ти стих тук.
    Приказен стих си сътровила, много е хубав!!!
    Поздрав!6+
  • много е красиво...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...