Nov 28, 2007, 11:33 PM

Нощ

1K 0 3
В дъждовната студена нощ,
на всеки до болка позната,
тъмнината с цялата си мощ,
покрива с мъгла земята.

Мрачни скалисти върхове,
облаци от дим и прах,
вечер, пълна с грехове,
из въздуха се носи страх.

Само дърво с клони сухи,
на нищото в средата,
мракът ражда звуци глухи,
между облаците крие се луната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинско!
    "Приказен стих си сътровила, много е хубав!!!" 3у3ка
    Поздрав!!!
  • Добре дошла, видях, че това е първия ти стих тук.
    Приказен стих си сътровила, много е хубав!!!
    Поздрав!6+
  • много е красиво...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...